Движещи се изображения

Окото има качеството да задържа светлинните въздействия, след като техния източник изчезва. Тази оптическа измама е проучен по-обстойно през XVII и XVIII век. Част от учените, експериментирали с движещите изображения са Исак Нютон, рицарят Шавалие д'Арси и Леонардо да Винчи. В XIX век научно обяснение за явлението дават британския математик от швейцарски произход Питър Марк Роджет. Въз основа на неговите изследвания през 1830 г. Майкъл Фарадей създава "колелото на Фарадей". Изобретението се свежда до назъбен диск от картон, гледан в огледало. Джон Хершел, който също прави опити със забавната физика, създава първата оптическа играчка, при която се използват рисунки.